Просто една вечер
Просто една вечер
В дъждовната нощ под моста стоя
и парченца от сърцето броя,
което, за кой ли път, кърви,
оставящо дълбоки следи.
Зад гърба си изгледа гледам -
гробища... посоката сменям.
Луната прекрасна ме дебне,
молеща, и в облаци чезне.
Бледорозова беше сега,
обгърната бе от тишина.
Напомня ми за самотата,
покриваща цяла земята.
Пареща болка по мен пълзи,
очите пълнят се със сълзи.
Тихо текат по лицето те,
като че ли съм малко дете.
Трия ги, а те не престават
и на дълбоко ме заравят.
Опитвам се силна да бъда
и страха от себе си пъдя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
