20 ene 2007, 21:08

Просто жена!

  Poesía
848 0 10

Тя е чаровна и усмихната, пълна с енергия и страст. Готова е да помогне и да те жегне в твоята сърцевина. Тя ощастливява и ранява. Лед и огън е, който сам желаеш, мразиш, обожаваш. Без нея се чувстваш половин, а с нея можеш и всичко, и нищо. Тя е просто жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хаха Най-после мъжки коментар. Прави ти чест за заетата позиция.Много ми хареса обяснението и тезата ти. Точно това, че цениш жените и го признаваш те прави повече мъж и печелиш моето искрено уважение!
  • Виж какво, София! Работата е там, че жените сте просто ВТОРО ПОДОБРЕНО ИЗДАНИЕ НА ЧОВЕКА! А винаги всяко следващо издание е ПО-ДОБРО или да го кажем по друг начин - ПО-СПОЛУЧЛИВО от предишните!
    Не че ние сме много лоши! Но при вашето създаване нашият автор се е постарал да премахне недостатъците на първото си произведение! Доколко е успял в това - личи, че вече не прави ТРЕТО! Значи е останал доволен! Поздрави!
  • Абсолютно съм съгласна! И знаете ли? Гордея се, че съм жена и то точно такава, каквато съм. Животът за пореден път ми показва, че жените сме по - силни от мъжете в доста трудни житейски ситуации.Ние сме много по - възприемчиви към мъжките качества,отколкото те към нашите. В това е нашата сила
  • Аз съм безумният трепет в душата,
    глътката въздух през дългия ден,
    лъч на надежда, пробил тъмнината
    и топлинката след залез студен.
    /от едно друго стихотворение, което също се нарича "Просто жена"/
    но да, жените сме всичко това и още много други неща, ние сме "просто жени" и най-важното е че сме просто необходими. Поздрави!!!
  • Такива коментари очаквах от вас, красивите недостижими и истински жени! Аз ви поздравявам

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...