20 янв. 2007 г., 21:08

Просто жена!

846 0 10

Тя е чаровна и усмихната, пълна с енергия и страст. Готова е да помогне и да те жегне в твоята сърцевина. Тя ощастливява и ранява. Лед и огън е, който сам желаеш, мразиш, обожаваш. Без нея се чувстваш половин, а с нея можеш и всичко, и нищо. Тя е просто жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хаха Най-после мъжки коментар. Прави ти чест за заетата позиция.Много ми хареса обяснението и тезата ти. Точно това, че цениш жените и го признаваш те прави повече мъж и печелиш моето искрено уважение!
  • Виж какво, София! Работата е там, че жените сте просто ВТОРО ПОДОБРЕНО ИЗДАНИЕ НА ЧОВЕКА! А винаги всяко следващо издание е ПО-ДОБРО или да го кажем по друг начин - ПО-СПОЛУЧЛИВО от предишните!
    Не че ние сме много лоши! Но при вашето създаване нашият автор се е постарал да премахне недостатъците на първото си произведение! Доколко е успял в това - личи, че вече не прави ТРЕТО! Значи е останал доволен! Поздрави!
  • Абсолютно съм съгласна! И знаете ли? Гордея се, че съм жена и то точно такава, каквато съм. Животът за пореден път ми показва, че жените сме по - силни от мъжете в доста трудни житейски ситуации.Ние сме много по - възприемчиви към мъжките качества,отколкото те към нашите. В това е нашата сила
  • Аз съм безумният трепет в душата,
    глътката въздух през дългия ден,
    лъч на надежда, пробил тъмнината
    и топлинката след залез студен.
    /от едно друго стихотворение, което също се нарича "Просто жена"/
    но да, жените сме всичко това и още много други неща, ние сме "просто жени" и най-важното е че сме просто необходими. Поздрави!!!
  • Такива коментари очаквах от вас, красивите недостижими и истински жени! Аз ви поздравявам

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...