Просто живот...
разходки, купони, смях, доверие и мечти!
И буря, която всичко руши!
С надежди разбити и насълзени очи
живота проклинаш -
в гърдите нещо тежи!
Чувстваш се мамен, предаден и сам!
Искаш да викаш, но сякаш си ням!
Страх... самота... черни мисли... тъга...
Искаш да си от камък, да нямаш душа!
Колко дни, колко нощи безспирно ридаеш?
Как искаш времето да върнеш ...