Просто живот

stratas (Ивето)
4 18

Sep 9, 2008, 8:15 PM

Poetry » Love

947 0 0

Просто живот...

разходки, купони, смях, доверие и мечти!

И буря, която всичко руши!

С надежди разбити и насълзени очи

живота проклинаш -

в гърдите нещо тежи!

Чувстваш се мамен, предаден и сам!

Искаш да викаш, но сякаш си ням!

Страх... самота... черни мисли... тъга...

Искаш да си от камък, да нямаш душа!

Колко дни, колко нощи безспирно ридаеш?

Как искаш времето да върнеш

и щастлив да сияеш!

Затваряш се в себе си, чувстваш умора!

Не искаш да знаеш

за до вчера най-любимите хора!

Но за всяка болка, за всяка рана има и лек!

А тези трудности са ти нужни,

за да станеш човек!

След всяко падение има възход!

Просто трябва смело да продължиш,

да направиш следващия си ход!

Да вдигнеш гордо глава, да избършеш влажни очи!

Колкото и да е трудно, колкото и да горчи,

в живота на всеки ще има проблеми -

понякога ще бъдат малки, друг път - големи!

Защото сме хора - чувстваме и грешим!

Понякога се налага нас самите да победим...

това е проверка на нашата воля, на нашите сили!

Въпреки всичко трябва да останем

човечни и мили!

Има моменти, в които не знаем как да намерим покой...

но не бива да се предаваме, за да не живеем в застой!

Всяка загуба отнема и по-малка частица от нас...

но след време се появява някой със спасителен глас!

Може да се страхуваме,

да не искаме пак да обичаме,

обаче не бива от щастието да се отричаме!

И отново идва моментът,

в който сме озарени от нова надежда,

а само за миг животът ни

като по чудо пак се подрежда!!!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.