Мигът, в който те видях,
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена,
красива като самодива,
светлината озаряваше твоето лице,
в което отчаяно се влюби моето сърце.
Седях безмълвен повече от час,
гледайки те, се чудих истинска ли си, или мираж,
очите ти дълбоки - удавих се в тях,
устните искрящи - готови са за грях,
косата-коприна - Боже, как да я подмина?!?
Прелестна като небе,
ти остана в моето сърце
и... Господи... ако нямам сили да се боря - ми прости,
защото тя така ме заплени
и името и насън крещя,
и се моля дори и за миг да не спирам да го повтарям,
защото ми остана само и единствено да се надявам!
© Кристиан Моллов Todos los derechos reservados