Мигът, в който те видях,
просто спрях, огледах те и онемях,
не знам, може би ме хвана страх
да си представя, че ти си нежният ми грях.
Ти стоеше, така естествена,
красива като самодива,
светлината озаряваше твоето лице,
в което отчаяно се влюби моето сърце.
Седях безмълвен повече от час,
гледайки те, се чудих истинска ли си, или мираж,
очите ти дълбоки - удавих се в тях,
устните искрящи - готови са за грях, ...