bladewolf (Ботьо Петков)
46 25
16 may 2010, 11:05

Просто мисли... 

  Poesía » Otra
734 0 3

Душата ми грешна
през ден ме подсеща
за мойте красиви лъжи.
Трагична и смешна
отново я срещам,
на прага ми свита лежи.
Отсреща поглежда
убита надежда,
приготвила силен ритник.
С напукани устни
целува ме гнусно,
в ухото ми пуска език.
Събуждам се трудно,
но утрото чудно
ме сеща, че бил съм щастлив.
Разкошна причина,
нощта пак отмина
и днес аз отново съм жив!

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??