16.05.2010 г., 11:05 ч.

Просто мисли... 

  Поезия » Друга
655 0 3

Душата ми грешна
през ден ме подсеща
за мойте красиви лъжи.
Трагична и смешна
отново я срещам,
на прага ми свита лежи.
Отсреща поглежда
убита надежда,
приготвила силен ритник.
С напукани устни
целува ме гнусно,
в ухото ми пуска език.
Събуждам се трудно,
но утрото чудно
ме сеща, че бил съм щастлив.
Разкошна причина,
нощта пак отмина
и днес аз отново съм жив!

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??