На една ръка разстояние си от мен,
вземам телефона и набирам.
Но забранен е този момент,
в други реки да се вливам.
Аз се вливам директно в морета,
обземат душата ми - цялата.
А ти като че ли не си от тези момчета,
които ще преглътнат лесно залъка.
Ще ти приседна в гърлото, 
или ще остана на някой твой бряг.
Малко ти е за моите води билото,
ще ти бъда апокалипсис, вечен крах.
Много луди са моите емоции,
психясал ми е смеха.
Сърцето ти е с малки пропорции,
за да прости греха.
Ти си тиха река,
влей се бавно в друга такава.
А аз съм буйна, луда вода,
която не търси на чужда река ръкава.
Грях ще е да действам против природата,
щом не е писано, нека не се случва.
Различни са душите на хората,
не всеки алкохол се държи във бъчва.
Така и ние, може да сме водни струи,
но от различни места извиращи.
Минаващи по отдалечени урви
и никога, никога вливащи се...