Шалчето ми ти хвани,
в него омотай се ти
и до мен стигни!
Да те гушна искаш, нали?!
Да, но ако с усмивка дариш ме ти!
И ще ти прошепна аз тогава "остани".
Ще кажеш "обичам те"
и ще ни завърти стихията любов,
тъй както две сгушени деца
безмълвно плачеха в нощта
и с надежда във очите
гледаха една падаща звезда.
Kъм нея ще отпправим поглед двама
и ще си пожелаем винаги да е така.
© Сияна Върбанова Todos los derechos reservados