Стойчо, моя душо, как да ти го обесна -
че фъф тебе чак до гуша съм потънала у любофта!
Щом тъ видя на чишмата да са миеш зарантъ,
дигам си фустана, ида да пера!
Погледни ме, Стойчо, моя душо, как щъ чистя, щъ ридя,
къща ш`ти спретна, ш`ти готва, ш`те...
Шъ съм съблазнителна за тебе - от нощеска та до заранта,
после по нивята, пак у мен да ти е мисълтъ.
Че покрай тебе се се връткът некви мОми от селО, ама
кат мен ни можи се нагизяд - аз от друго съм тисто!
Я ма виж каква съм фръцла, как умело дупито въртя,
кат мойте лубеници, няма втори ни в града! ...