Просто опит :)
Стойчо, моя душо, как да ти го обесна -
че фъф тебе чак до гуша съм потънала у любофта!
Щом тъ видя на чишмата да са миеш зарантъ,
дигам си фустана, ида да пера!
Погледни ме, Стойчо, моя душо, как щъ чистя, щъ ридя,
къща ш`ти спретна, ш`ти готва, ш`те...
Шъ съм съблазнителна за тебе - от нощеска та до заранта,
после по нивята, пак у мен да ти е мисълтъ.
Че покрай тебе се се връткът некви мОми от селО, ама
кат мен ни можи се нагизяд - аз от друго съм тисто!
Я ма виж каква съм фръцла, как умело дупито въртя,
кат мойте лубеници, няма втори ни в града!
Стойчо, само губиш като си са усрамил така!!!
Ако ти ни щеш все ощи, аз - да знайш - целата гора!
За посмешище ще стана тука - ей като Фиданка,
дето й се смеят се!... Айди! Ела измъкни ме, Стойчо,
стига си съ прайл на дете!
Вечер, мислиш, та не вждам, как ме скифташ през плета,
скрил се уж зад вимето на кравата?!
Ама тъй съ крава, Стойчо, не музе!!!
Като врътнеш гръб към нея, а към мене гледаш се!
Що да ни е платоничнъ обичтъ, като може както кажеш, тъй да бъди тя!
Ш`ти пристана на момента, да ме видиш кат жина,
да ме оценяваш многократно, по сичките достойнства!!!
***
Никога те съм писала в такъв стил и ако не се е получило, добре, ще се разбере защо. :) Иначе ми хрумна в главата изведнъж, докато се забавлявах с историите за Фиданка! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Кирилова Всички права запазени
