Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка.
Болката част е от мене самата.
Бавно се сливат пак струйките тънички…
Просто отново вали във душата.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Todos los derechos reservados