10 dic 2009, 23:31

Просто поспри... всичко свърши

  Poesía
2K 0 6

поспри сърце
поспри се не бушувай
гърдите ми ще разрушиш
поспри сърце
не се бушувай
безмислено е вече разбери
аз молих се и борих
проклинах и ревах
не се смили не ни пожали
отрече се от нас

поспри сърце
поспри - не се бушувай
борбата свърши
той отиде си от нас
сега и кървави сълзи да рониш
безмислени са те
поспри сърце
смили се ти над нази
че всичко свърши
любовта лъжа е
отиде си и всичко свърши
дай почивка и ти на нас

и нека в живота продължим си
и нека всичко в нас заспи
и нека нека има я и любовта ни
но нека тя да не боли
и нека утре-то посрещнем
и нека с усмивка да е срещата дори
отиде си той... ами нека
нали с любов проводихме го ний
поспри сърце поспри се мило
и утре ще е ден
дори и болка в нас да има
дано щастлив е той дано

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • пффффффффффф просто уникално....нямам думи,това е едно най-красивите неща. които съм чела. Великолепно ! поздравления speechless
  • Благодаря Грета за съвета, но не бих го променила дори да можех(аз не мога да го направя по-добро или по издържано) то излезе само от душата ми тогава, сега емоциите са други, всяка промяна ще промени смисъла заложен в него, а той тогава (и сега вероятно) има по-голямо значение за мен.Лошо или добро, такава е била болката , тя сама го написа. А аз поет няма да стана, няма смисъл да опитвам да променям нещо
  • Рима, ритъм?! Пипни го малко
  • благодаря Ви! Ами и емоциите в мен бяха силни и това е голата истина, но наистина се радвам че ви е харесало.Явно и от най-лошите неща може да излезе нещо не чак толкова лошо.Благодаря!
  • Много е силно,хареса ми!....аз молих се и борих проклинах и ревах...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....