10 дек. 2009 г., 23:31

Просто поспри... всичко свърши

2K 0 6

поспри сърце
поспри се не бушувай
гърдите ми ще разрушиш
поспри сърце
не се бушувай
безмислено е вече разбери
аз молих се и борих
проклинах и ревах
не се смили не ни пожали
отрече се от нас

поспри сърце
поспри - не се бушувай
борбата свърши
той отиде си от нас
сега и кървави сълзи да рониш
безмислени са те
поспри сърце
смили се ти над нази
че всичко свърши
любовта лъжа е
отиде си и всичко свърши
дай почивка и ти на нас

и нека в живота продължим си
и нека всичко в нас заспи
и нека нека има я и любовта ни
но нека тя да не боли
и нека утре-то посрещнем
и нека с усмивка да е срещата дори
отиде си той... ами нека
нали с любов проводихме го ний
поспри сърце поспри се мило
и утре ще е ден
дори и болка в нас да има
дано щастлив е той дано

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Симова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • пффффффффффф просто уникално....нямам думи,това е едно най-красивите неща. които съм чела. Великолепно ! поздравления speechless
  • Благодаря Грета за съвета, но не бих го променила дори да можех(аз не мога да го направя по-добро или по издържано) то излезе само от душата ми тогава, сега емоциите са други, всяка промяна ще промени смисъла заложен в него, а той тогава (и сега вероятно) има по-голямо значение за мен.Лошо или добро, такава е била болката , тя сама го написа. А аз поет няма да стана, няма смисъл да опитвам да променям нещо
  • Рима, ритъм?! Пипни го малко
  • благодаря Ви! Ами и емоциите в мен бяха силни и това е голата истина, но наистина се радвам че ви е харесало.Явно и от най-лошите неща може да излезе нещо не чак толкова лошо.Благодаря!
  • Много е силно,хареса ми!....аз молих се и борих проклинах и ревах...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...