20 mar 2012, 2:25

Просто повод... 

  Poesía
877 0 20

                                                           ... sous les Pommiers...

 

Понякога рисуваше платнища

по мачтите на кораб без посоки

надипляше си облаци от нищо

и в нищото потъваше дълбоко…

 

... покриваше нозете си с умора

всред утрини поникнали напразно

а в залеза потегляше нагоре

и любеше звездите страстно…

 

… после абортираше небето

по капчици неизвървян следобед

валеше с обич по стъклата…

и стихваше в безмълвна пролет…

 

… по сини вади стичаше съня си -

заключен в цветове на теменуга…

(понякога сънуваше крилете си

и будеше се някак друга…)

 

и сигурно все още се намира

и губи се …  до следващия полъх

и всеки ден по мъничко умира

и всеки ден…

          е просто повод…

 

да извърви посоките към себе си…

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??