Просто повод...
... sous les Pommiers...
Понякога рисуваше платнища
по мачтите на кораб без посоки
надипляше си облаци от нищо
и в нищото потъваше дълбоко…
... покриваше нозете си с умора
всред утрини поникнали напразно
а в залеза потегляше нагоре
и любеше звездите страстно…
… после абортираше небето
по капчици неизвървян следобед
валеше с обич по стъклата…
и стихваше в безмълвна пролет…
… по сини вади стичаше съня си -
заключен в цветове на теменуга…
(понякога сънуваше крилете си
и будеше се някак друга…)
и сигурно все още се намира
и губи се … до следващия полъх…
и всеки ден по мъничко умира
и всеки ден…
е просто повод…
да извърви посоките към себе си…
