14 nov 2007, 15:48

Просто сонет 

  Poesía
905 0 13
Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите

и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,

като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -

прекрасен, лесен и естествен,
ненараним и нереален,
аз - ден и нощ, зора и залез!

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??