Просто сонет

14 nov 2007, 15:48

Poesía

1048 0 13

Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите
и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,
като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -
прекрасен, лесен и естествен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Просто сонет

Искате да прочетете повече?

Propuestas