Nov 14, 2007, 3:48 PM

Просто сонет 

  Poetry
1027 0 13
Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите
и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,
като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -
прекрасен, лесен и естествен, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Random works
: ??:??