Просто сонет
Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите
и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,
като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -
прекрасен, лесен и естествен,
ненараним и нереален,
аз - ден и нощ, зора и залез!
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите
и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,
като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -
прекрасен, лесен и естествен,
ненараним и нереален,
аз - ден и нощ, зора и залез!
© Владимир Владимиров All rights reserved.
