14 нояб. 2007 г., 15:48

Просто сонет 

  Поэзия
896 0 13
Не ме канете никога
и никъде не ме очаквайте!
Аз като семе ще поникна,
ще стана вятъра във мачтите

и като дъжд ще мина весел
по покривите и паважа.
Ще нарисувам пролет, лято, есен.
Ще съм значим и маловажен,

като въпрос или обида.
И все пак знам: ще си отида,
като акорд в изпята песен -

прекрасен, лесен и естествен,
ненараним и нереален,
аз - ден и нощ, зора и залез!

© Владимир Владимиров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??