9 abr 2008, 8:39

Просто спомен

714 0 3
 Спомних си за любовта,
спомних си за нежността,
спомних си за обичта,
която ти ми даде.

Спомних си за думите, които в ухото ми
прошепна в онези прекрасни дни.
Спомних си за мечтите, които ми подари
и за стиха, който ми посвети.


Спомних си за целувката,
спомних си за прегръдките,
с които ти ме дари.
Спомних си за много неща,
но всичко остана само спомен във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво ,Вили !Продължавай все така! Чакам нови стихове!
  • Браво ,Вили !Продължавай все така! Чакам нови стихове!
  • Така е...спомените са минало...
    което остава някъде...назад...
    а живеем сега...и в бъдещето...
    Хубав...макар и тъжен стих!
    с обич, Вили.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...