Просто стихче

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,

а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.

Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,

с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.

Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш,

че се реши с един случаен пътник сърцето си на две да разделиш.

Ти нямаш време да се осъзнаеш, а любовта предлага и лъжа.

По-лесно е света да опознаеш, отколкото човешката душа!!!