11.09.2010 г., 22:51

Просто стихче

841 0 0

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,

а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.

Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,

с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.

 

Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш,

че се реши с един случаен пътник сърцето си на две да разделиш.

Ти нямаш време да се осъзнаеш, а любовта предлага и лъжа.

По-лесно е света да опознаеш, отколкото човешката душа!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...