11 сент. 2010 г., 22:51

Просто стихче

844 0 0

Захождащият ден без тебе става на моята умора причинител,

а всеки нов умората пресява и е извор мой и вдъхновител.

Не ще изчезнеш ти от мойта памет, в сърцето ми не ще угаснеш ти,

с каквито и усмивки да те мамят, с каквито и надежди и мечти.

 

Плачи сега. Сълзите ти са мътни, а нямаш сила да се укориш,

че се реши с един случаен пътник сърцето си на две да разделиш.

Ти нямаш време да се осъзнаеш, а любовта предлага и лъжа.

По-лесно е света да опознаеш, отколкото човешката душа!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...