12 abr 2012, 13:47

Просто сън 

  Poesía » De amor
345 1 1

Аз седнах на бара и запалих поредната цигара.

И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.

Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.

Очите му, мили Боже, ме изгаряха.

 

Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше 

и ми казваше:  "Недей, ще страдаш!",

а сърцето шепнеше: "Направи го, няма да съжаляваш!".

И тъкмо щях да го целуна, се събудих.

 

Намерих се на бара, там, където бях заспала.   

© Силвия Мартинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??