Просто сън
482
1
1
Аз седнах на бара и запалих поредната цигара.
И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.
Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.
Очите му, мили Боже, ме изгаряха.
Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше
и ми казваше: "Недей, ще страдаш!",
а сърцето шепнеше: "Направи го, няма да съжаляваш!".
И тъкмо щях да го целуна, се събудих.
Намерих се на бара, там, където бях заспала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Мартинова Всички права запазени
-реалност...