Просто сън

12.04.2012 г., 13:47 ч.

Поезия » Любовна

341 1 1

Аз седнах на бара и запалих поредната цигара.

И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.

Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.

Очите му, мили Боже, ме изгаряха.

Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше

и ми казваше: "Недей, ще страдаш!",

а сърцето шепнеше: "Направи го, няма да съжаляваш!".

И тъкмо щях да го целуна, се събудих.

Намерих се на бара, там, където бях заспала.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

musictools (Иван Дракалиев)

2012-04-12T14:45:05+03:00

да,не е зле -реалност...