Аз седнах на бара и запалих поредната цигара.
И тихо, сама в самотата, заплака с мене тишината.
Обърнах се. Неговият поглед ме вцепеняваше.
Очите му, мили Боже, ме изгаряха.
Исках да го целуна. Но разумът ми ме спираше
и ми казваше: "Недей, ще страдаш!",
а сърцето шепнеше: "Направи го, няма да съжаляваш!".
И тъкмо щях да го целуна, се събудих.
Намерих се на бара, там, където бях заспала.