Сенд (Георги Стоянов) Сенд (Георги Стоянов)
39 338
11 jul 2019, 0:05

Просветляващо стихотворение

906 7 12

Живееше в най-тъмното велик поет,

редеше строфи, оди и сонети,

и въпреки, че по характер бе проклет,

на всички обясняваше, как светлината свети.

Горяха думите му с плам фалшив,

припадаха наивници превзети.

Презрян бе всеки стих красив,

на пишещите братя клети.

Но аз фалшиви думи не чета.

Чета щастливите поети.

И виждам, в техните неща,

че светлината винаги си свети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Стоянов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • krvelkov (Красимир)
    krvelkov (Красимир)
    Явно днешното пълнолуДие ви се е отразило преждевременно... Не ми се мисли какво ще е утре сутрин
  • Сенд (Георги Стоянов)
    Сенд (Георги Стоянов)
    Доволни не, но поне задоволени да са!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Щастлив поет и доволна жена няма!
  • Сенд (Георги Стоянов)
    Сенд (Георги Стоянов)
    Така ли?
    Нали каза,че не си поетеса, а просто така си пишеш.
    Стихотворението се отнася за големите поети. Не е за теб.

    Но някои така си пишат,
    липите вън прекрасно си миришат,
    любимите им най-нехайно си нехаят
    и за любов не искат и да знаят.
  • Сенд (Георги Стоянов)
    Сенд (Георги Стоянов)
    Нещастните поети в Откровения,
    обзети от тревоги и съмнения,
    с изтъркани пера куплети пишат
    и от вълнение, дори не дишат,
    но няма кой да ги чете,
    че префърцунени са те.
    Щастливците ги няма тука,
    защото е голяма скука.
    Те в облаците някъде се реят
    и най-безгрижно си живеят.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0