Просветляващо стихотворение
Живееше в най-тъмното велик поет,
редеше строфи, оди и сонети,
и въпреки, че по характер бе проклет,
на всички обясняваше, как светлината свети.
Горяха думите му с плам фалшив,
припадаха наивници превзети.
Презрян бе всеки стих красив,
на пишещите братя клети.
Но аз фалшиви думи не чета.
Чета щастливите поети.
И виждам, в техните неща,
че светлината винаги си свети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Стоянов Все права защищены
