Просветляващо стихотворение

Поэзия » Философская

907 7 12

Живееше в най-тъмното велик поет,

редеше строфи, оди и сонети,

и въпреки, че по характер бе проклет,

на всички обясняваше, как светлината свети.

Горяха думите му с плам фалшив,

припадаха наивници превзети.

Презрян бе всеки стих красив,

на пишещите братя клети.

Но аз фалшиви думи не чета.

Чета щастливите поети.

И виждам, в техните неща,

че светлината винаги си свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krvelkov (Красимир)

Явно днешното пълнолуДие ви се е отразило преждевременно... Не ми се мисли какво ще е утре сутрин

2019-07-16T10:55:52+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Доволни не, но поне задоволени да са!

2019-07-15T22:39:02+03:00
palenka (П Антонова)

Щастлив поет и доволна жена няма!

2019-07-15T21:51:38+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Така ли?
Нали каза,че не си поетеса, а просто така си пишеш.
Стихотворението се отнася за големите поети. Не е за теб.

Но някои така си пишат,
липите вън прекрасно си миришат,
любимите им най-нехайно си нехаят
и за любов не искат и да знаят.

2019-07-15T20:59:57+03:00
Сенд (Георги Стоянов)

Нещастните поети в Откровения,
обзети от тревоги и съмнения,
с изтъркани пера куплети пишат
и от вълнение, дори не дишат,
но няма кой да ги чете,
че префърцунени са те.
Щастливците ги няма тука,
защото е голяма скука.
Те в облаците някъде се реят
и най-безгрижно си живеят.

2019-07-15T20:44:22+03:00