12 jun 2007, 11:34

Просяци 

  Poesía
580 0 7
 

Чувствата ми се скитат безпризорни денем по улиците.

Ровят се в кофите за боклук, търсейки огризани спомени.

Слабеят от подхвърлените им залъци лъжи и лицемерие.

И дори децата се присмиват на дрипавата им наивност.


Чувствата ми пренощуват всеки път пред различна врата.

Завиват се с нечия загубила цвят, неизтупана изтривалка.

Ако не могат да заспят, с часове се взират през шпионката,

за да видят колко угаснала може да е лампата в коридора.


Чувствата ми, някога, отдавна, преди да станат просяци,

бяха костюмирани, парфюмирани, дори бяха гримирани,

заемаха обществено положение, поздравяваха ги учтиво,

получаваха покани за тържества и дори ги уважаваха.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??