Просяци
Чувствата ми се скитат безпризорни денем по улиците.
Ровят се в кофите за боклук, търсейки огризани спомени.
Слабеят от подхвърлените им залъци лъжи и лицемерие.
И дори децата се присмиват на дрипавата им наивност.
Чувствата ми пренощуват всеки път пред различна врата.
Завиват се с нечия загубила цвят, неизтупана изтривалка.
Ако не могат да заспят, с часове се взират през шпионката,
за да видят колко угаснала може да е лампата в коридора.
Чувствата ми, някога, отдавна, преди да станат просяци,
бяха костюмирани, парфюмирани, дори бяха гримирани,
заемаха обществено положение, поздравяваха ги учтиво,
получаваха покани за тържества и дори ги уважаваха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Василева Все права защищены
