different_girl (Марияна Илиева)
11 95
29 nov 2008, 9:31

Просяк 

  Poesía » Otra
1237 0 6

Стои в улицата тъмна

един самотен, мърляв мъж.

Мъж без покрив, без опора,

от глад и жажда той сломен.

 

Стои отчаян той на пътя

и моли за трохичка хляб.

Стои, но няма кой да види,

че човекът ще умре от глад.

 

Минават хората край него,

но милост нямат те в сърцата.

Свидливи хора, изпълнени с ненавист

и без капчица любов в сърцата.

 

Стои той на пътя самотен,

а животът му бавно отлита.

Усеща, че настъпва краят,

но дали някой го разбира?

 

Така времето бавно отлита

и той свежда унило глава.

Няма сили отново да помоли

за малко хляб и вода.

 

Просякът накрая почина

и никой не пита за него.

Той нямаше дом и семейство,

и нямаше кой да жали за него.

© Марияна Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Горкият просяк,права си,че днешно време хората са станали толкова безмилостни,че дори и да имат излишни стотинки те не биха ги дали на просяци... Поздрави за прекрасня стих,продължавай да пишеш още такива стихове.
  • История с тъжен край... Поздравления, че си засегнала тази тема, в наше време никой не обръща внимание на просяците, камо ли ако ти попаднеш в беда на улицата, дали някой ще се загрижи за теб... Стига съм критикувала съвременното общество, важното е, че този стих остави впечатление у мен.
  • Тъжно и много хубаво!
  • Добре дошла успехчета ти пожелавам!!!
  • Силен стих!!!Добре дошла и пиши!!!Поздрави и от мен!!!
  • Много тъжен стих!
    А понякога просяците умират с усмивка,
    усмивка на презрение към тези, които са ги забравили!
    Поздравявам те за стихотворението!
Propuestas
: ??:??