Просяк
Стои в улицата тъмна
един самотен, мърляв мъж.
Мъж без покрив, без опора,
от глад и жажда той сломен.
Стои отчаян той на пътя
и моли за трохичка хляб.
Стои, но няма кой да види,
че човекът ще умре от глад.
Минават хората край него,
но милост нямат те в сърцата.
Свидливи хора, изпълнени с ненавист
и без капчица любов в сърцата.
Стои той на пътя самотен,
а животът му бавно отлита.
Усеща, че настъпва краят,
но дали някой го разбира?
Така времето бавно отлита
и той свежда унило глава.
Няма сили отново да помоли
за малко хляб и вода.
Просякът накрая почина
и никой не пита за него.
Той нямаше дом и семейство,
и нямаше кой да жали за него.
© Марияна Илиева All rights reserved.
