Просяк

Nov 29, 2008, 9:31 AM

Poetry » Other

1357 0 6

Стои в улицата тъмна
един самотен, мърляв мъж.
Мъж без покрив, без опора,
от глад и жажда той сломен.
Стои отчаян той на пътя
и моли за трохичка хляб.
Стои, но няма кой да види,
че човекът ще умре от глад.
Минават хората край него,
но милост нямат те в сърцата.
Свидливи хора, изпълнени с ненавист
и без капчица любов в сърцата. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Просяк

Want to read more?

Random works