Просякиня
Минаха се дни, месеци, година,
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.
Обичах те безкрайно до полуда,
дарявах всеотдайно моята любов,
но не знаех, че живяла съм в заблуда,
не знаех, че за обич ти не си готов.
Като просяк падах аз пред тебе,
жалка, с парещи сълзи
и с ръце отправени към Бога
молех вечно с мен да си.
До днес нищо не се е променило,
пак тръпна чакам в самота,
но сърцето ти до болка се е вледенило
и не може да узнае що е любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
