slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
3 jun 2011, 16:17

"Просякиня"

  Poesía » Otra
637 0 3

 

 

Навред съм като чужда.

Да, аз съм просякиня!

Във самота, във нужда,

зова за милостиня.

 

От близки и далечни

аз прося малко нежност.

И хора безсърдечни

днес моля за човечност.

 

Аз чукам по вратите -

заключени секретно!

Аз викам към душите -

уви, все безответно!...

 

О, свят, богат на низост

и пустота човешка,

в теб моят вик за близост

изглежда просто грешка!...

 

Но аз съм просякиня -

протягам пак ръката:

"Пуснете милостиня!

Аз вярвам в добротата!"

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0