3 июн. 2011 г., 16:17

"Просякиня" 

  Поэзия » Другая
507 0 3

 

 

Навред съм като чужда.

Да, аз съм просякиня!

Във самота, във нужда,

зова за милостиня.

 

От близки и далечни

аз прося малко нежност.

И хора безсърдечни

днес моля за човечност.

 

Аз чукам по вратите -

заключени секретно!

Аз викам към душите -

уви, все безответно!...

 

О, свят, богат на низост

и пустота човешка,

в теб моят вик за близост

изглежда просто грешка!...

 

Но аз съм просякиня -

протягам пак ръката:

"Пуснете милостиня!

Аз вярвам в добротата!"

 

 

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??