"Просякиня"
Навред съм като чужда.
Да, аз съм просякиня!
Във самота, във нужда,
зова за милостиня.
От близки и далечни
аз прося малко нежност.
И хора безсърдечни
днес моля за човечност.
Аз чукам по вратите -
заключени секретно!
Аз викам към душите -
уви, все безответно!...
О, свят, богат на низост
и пустота човешка,
в теб моят вик за близост
изглежда просто грешка!...
Но аз съм просякиня -
протягам пак ръката:
"Пуснете милостиня!
Аз вярвам в добротата!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
