Навред съм като чужда.
Да, аз съм просякиня!
Във самота, във нужда,
зова за милостиня.
От близки и далечни
аз прося малко нежност.
И хора безсърдечни
днес моля за човечност.
Аз чукам по вратите -
заключени секретно!
Аз викам към душите -
уви, все безответно!...
О, свят, богат на низост
и пустота човешка,
в теб моят вик за близост
изглежда просто грешка!...
Но аз съм просякиня -
протягам пак ръката:
"Пуснете милостиня!
Аз вярвам в добротата!"
© Славка Любенова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
