22 jun 2012, 10:38

Просякиня 

  Poesía » De amor
783 0 7

Аз ли избързах? Ти ли закъсня!

Откъсна моята душа от храста див,

опитоми я с лъскави слова,

закле се, че си истински щастлив.

 

Във вените ми вля отрова нежна

от люлякови нощи под звездите.

Показа ми, че всъщност е безбрежа

мечтата да живееш сред вълните!

 

Докосна всяка моя малка струна:

акорд брутален, после напев тих...

Разхвърля целия ми свят като фортуна,

тъгата скъта в някой ъгъл сив.

 

Накара  ме да вярвам, че си струва

да бъда истинска пред някой мъж,

че мога да се смея, да флиртувам,

защото всичко случва се веднъж!

 

Но днес е друго, вече всичко мина...

Не струват чувствата ми даже лев!

Една любов, поредна просякиня,

за малко нежност и за късче хлеб.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви и Росен хубаво го е казал!
  • Много хубаво!И се сетих за стиха на един мой приятел
    Прося си любов...
    Аз вървя и прося,
    нищо че у мен
    всичката я нося...
    Прося си любов...
    Между два човеешки
    стрелкащи се мига
    все не ми достига...
    Прося си любов...
    Що пък за просия?!
    Просто орисия...
    Росен Методиев
  • Благодаря ви!
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Много е хубаво! Поздравления, Ралица!
  • благодаря!!
  • Браво Рали ! Прекрасно
Propuestas
: ??:??