Просякиня
Аз ли избързах? Ти ли закъсня!
Откъсна моята душа от храста див,
опитоми я с лъскави слова,
закле се, че си истински щастлив.
Във вените ми вля отрова нежна
от люлякови нощи под звездите.
Показа ми, че всъщност е безбрежа
мечтата да живееш сред вълните!
Докосна всяка моя малка струна:
акорд брутален, после напев тих...
Разхвърля целия ми свят като фортуна,
тъгата скъта в някой ъгъл сив.
Накара ме да вярвам, че си струва
да бъда истинска пред някой мъж,
че мога да се смея, да флиртувам,
защото всичко случва се веднъж!
Но днес е друго, вече всичко мина...
Не струват чувствата ми даже лев!
Една любов, поредна просякиня,
за малко нежност и за късче хлеб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
