7 nov 2013, 22:56

Просякът

  Poesía » Otra
464 0 5

Имам във себе си тежки въпроси.

Труден е, Боже, животът ни днес.

Босия тръгнал е вече да проси.

Гладен си ляга в кашона нощес.

 

Сухият хлебец е малка надежда

в дланите мръсни - немити до днес.

Всякоя вечер под мост се навежда...

Мисли за своята паднала чест.

 

Той е забравен от дните жестоки.

Те са за него и пепел, и прах.

Всички благатства са толкоз високи...

Ляга си вечер с предсмъртния страх.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...