7 nov 2013, 22:56

Просякът

  Poesía » Otra
466 0 5

Имам във себе си тежки въпроси.

Труден е, Боже, животът ни днес.

Босия тръгнал е вече да проси.

Гладен си ляга в кашона нощес.

 

Сухият хлебец е малка надежда

в дланите мръсни - немити до днес.

Всякоя вечер под мост се навежда...

Мисли за своята паднала чест.

 

Той е забравен от дните жестоки.

Те са за него и пепел, и прах.

Всички благатства са толкоз високи...

Ляга си вечер с предсмъртния страх.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...