7.11.2013 г., 22:56

Просякът

463 0 5

Имам във себе си тежки въпроси.

Труден е, Боже, животът ни днес.

Босия тръгнал е вече да проси.

Гладен си ляга в кашона нощес.

 

Сухият хлебец е малка надежда

в дланите мръсни - немити до днес.

Всякоя вечер под мост се навежда...

Мисли за своята паднала чест.

 

Той е забравен от дните жестоки.

Те са за него и пепел, и прах.

Всички благатства са толкоз високи...

Ляга си вечер с предсмъртния страх.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...