Nov 7, 2013, 10:56 PM

Просякът

  Poetry » Other
462 0 5

Имам във себе си тежки въпроси.

Труден е, Боже, животът ни днес.

Босия тръгнал е вече да проси.

Гладен си ляга в кашона нощес.

 

Сухият хлебец е малка надежда

в дланите мръсни - немити до днес.

Всякоя вечер под мост се навежда...

Мисли за своята паднала чест.

 

Той е забравен от дните жестоки.

Те са за него и пепел, и прах.

Всички благатства са толкоз високи...

Ляга си вечер с предсмъртния страх.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....