5 mar 2008, 15:14

Просъскват змии

  Poesía » Otra
857 0 17

Чувствам душата си стъпкана, окаляна,

просеща глътка кислород.

Като че през нея премина

цял ескадрон.

Прахът още се носи от копитата...

Трудно си поемам дъх...

 

 

Боли!

 

 

Боли,  когато най-близките ти

лаят бясно като кучета един срещу друг!

Ти се опитваш да ги спреш!

Омагьосаният кръг се върти!

Просъскват змии, злобата изгаря сърцата...

Сълзи...

 

 

Колко безсмислено е всичко това!

Не можем ли повече да се обичаме?

Няма да векуваме на тази Земя!

Аз моля ви, хора, замислете се,

преди да дадете воля на гнева!

 

 

4.03.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...