Просъскват змии

Поезия » Друга

851 0 17

Чувствам душата си стъпкана, окаляна,

просеща глътка кислород.

Като че през нея премина

цял ескадрон.

Прахът още се носи от копитата...

Трудно си поемам дъх...

Боли!

Боли, когато най-близките ти

лаят бясно като кучета един срещу друг!

Ти се опитваш да ги спреш!

Омагьосаният кръг се върти!

Просъскват змии, злобата изгаря сърцата...

Сълзи...

Колко безсмислено е всичко това!

Не можем ли повече да се обичаме?

Няма да векуваме на тази Земя!

Аз моля ви, хора, замислете се,

преди да дадете воля на гнева!

4.03.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

lauryn_ (Симона)

Много е хубаво...дано всеки,който го прочете се замисли и си всеме поука -=)

2008-11-15T15:59:34+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Колко си права!Прегръдки,Ани!

2008-03-17T09:01:19+02:00
ниана (Нина Сименова)

Много силно и болезнено!

2008-03-06T14:45:45+02:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Интересни стихове - поздравления!

2008-03-06T11:03:50+02:00
lips_of_angels (Ем)

замисли ме!дано те чуят!и на мен ми се иска по-често това задържане на гнева-нужно е!поздрав!

2008-03-05T23:47:13+02:00