5 мар. 2008 г., 15:14

Просъскват змии 

  Поэзия » Другая
653 0 17

Чувствам душата си стъпкана, окаляна,

просеща глътка кислород.

Като че през нея премина

цял ескадрон.

Прахът още се носи от копитата...

Трудно си поемам дъх...

 

 

Боли!

 

 

Боли,  когато най-близките ти

лаят бясно като кучета един срещу друг!

Ти се опитваш да ги спреш!

Омагьосаният кръг се върти!

Просъскват змии, злобата изгаря сърцата...

Сълзи...

 

 

Колко безсмислено е всичко това!

Не можем ли повече да се обичаме?

Няма да векуваме на тази Земя!

Аз моля ви, хора, замислете се,

преди да дадете воля на гнева!

 

 

4.03.2008

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??