Чувствам душата си стъпкана, окаляна,
просеща глътка кислород.
Като че през нея премина
цял ескадрон.
Прахът още се носи от копитата...
Трудно си поемам дъх...
Боли!
Боли, когато най-близките ти
лаят бясно като кучета един срещу друг!
Ти се опитваш да ги спреш!
Омагьосаният кръг се върти!
Просъскват змии, злобата изгаря сърцата...
Сълзи...
Колко безсмислено е всичко това!
Не можем ли повече да се обичаме?
Няма да векуваме на тази Земя!
Аз моля ви, хора, замислете се,
преди да дадете воля на гнева!
4.03.2008
© Анна Дюлгерова Все права защищены