Неуките и бедните изстрадали и побелели
От мъдростта житейска малко взели
Като камъни един до друг опрени
Тежат им думите, но все са си студени.
Неуките и бедните тях само майка жали
За живота мечтите биха си продали
Неравенството, детството им сигурно разклати?!
Порастнали, надяваха се на обрати...
Неуките и бедните изливат словата опростени
Бленуват радости, но с тях са разделени
Усмивките, изстинали като-чели втвърдени
Безрадостни очи, вглъбени почти са ослепели.
Неуките и бедните се лутат в участа
Страдание понесли за нечия вина!
Пропуснали да срещнат светлата зора
Не са желани те от майката земя!
Неуките и бедните едно са проумели
Богатите и силните, съмнително са преживели!
Търсят този съдник неразумен и жесток
Животът на обречените, белязал с порок!
Така в невежество и бедност погиват милиони
Притиснали в ръцете си фалшивите икони!
Умират във войни и по затворите
Имената им присъстват по колоните!
© Мария Николова Todos los derechos reservados