5 jun 2008, 20:39

Противоположности!

  Poesía
963 0 3

В агонията на умиращия ден

съзрях раждането на новата нощ,

а мракът, в ъгъла усамотен,

пробуждайки се, показа своята мощ.

 

В сълзите на малкото дете

открих щастие за хората,

разтуптя се отново моето сърце,

преборвайки на света умората!

 

На момичето в неспокойния сън

видях безкрайната хармония,

докато фантазиите пируваха вън,

тя учеше самодивски заклинания.

 

Във страшния край на света

положих началото на вселената нова,

така пречупих аз мита,

за сътворението бях готова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...