5 jun 2008, 20:39

Противоположности!

  Poesía
969 0 3

В агонията на умиращия ден

съзрях раждането на новата нощ,

а мракът, в ъгъла усамотен,

пробуждайки се, показа своята мощ.

 

В сълзите на малкото дете

открих щастие за хората,

разтуптя се отново моето сърце,

преборвайки на света умората!

 

На момичето в неспокойния сън

видях безкрайната хармония,

докато фантазиите пируваха вън,

тя учеше самодивски заклинания.

 

Във страшния край на света

положих началото на вселената нова,

така пречупих аз мита,

за сътворението бях готова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....