Jun 5, 2008, 8:39 PM

Противоположности!

  Poetry
970 0 3

В агонията на умиращия ден

съзрях раждането на новата нощ,

а мракът, в ъгъла усамотен,

пробуждайки се, показа своята мощ.

 

В сълзите на малкото дете

открих щастие за хората,

разтуптя се отново моето сърце,

преборвайки на света умората!

 

На момичето в неспокойния сън

видях безкрайната хармония,

докато фантазиите пируваха вън,

тя учеше самодивски заклинания.

 

Във страшния край на света

положих началото на вселената нова,

така пречупих аз мита,

за сътворението бях готова!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...