Jun 5, 2008, 8:39 PM

Противоположности!

  Poetry
966 0 3

В агонията на умиращия ден

съзрях раждането на новата нощ,

а мракът, в ъгъла усамотен,

пробуждайки се, показа своята мощ.

 

В сълзите на малкото дете

открих щастие за хората,

разтуптя се отново моето сърце,

преборвайки на света умората!

 

На момичето в неспокойния сън

видях безкрайната хармония,

докато фантазиите пируваха вън,

тя учеше самодивски заклинания.

 

Във страшния край на света

положих началото на вселената нова,

така пречупих аз мита,

за сътворението бях готова!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....