В агонията на умиращия ден
съзрях раждането на новата нощ,
а мракът, в ъгъла усамотен,
пробуждайки се, показа своята мощ.
В сълзите на малкото дете
открих щастие за хората,
разтуптя се отново моето сърце,
преборвайки на света умората!
На момичето в неспокойния сън
видях безкрайната хармония,
докато фантазиите пируваха вън,
тя учеше самодивски заклинания.
Във страшния край на света
положих началото на вселената нова,
така пречупих аз мита,
за сътворението бях готова!
© Зори Всички права запазени