5.06.2008 г., 20:39

Противоположности!

962 0 3

В агонията на умиращия ден

съзрях раждането на новата нощ,

а мракът, в ъгъла усамотен,

пробуждайки се, показа своята мощ.

 

В сълзите на малкото дете

открих щастие за хората,

разтуптя се отново моето сърце,

преборвайки на света умората!

 

На момичето в неспокойния сън

видях безкрайната хармония,

докато фантазиите пируваха вън,

тя учеше самодивски заклинания.

 

Във страшния край на света

положих началото на вселената нова,

така пречупих аз мита,

за сътворението бях готова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...