elan (Дарена)
23 85
25 ene 2011, 15:20

Прозорец 

  Poesía » De amor
725 0 7

 

Моят и твоят свят са различни,

свързвани бяха с едничък прозорец.

Той беше мъничък, стъклен, с перденца прилични

и почти винаги беше широко отворен.

 

През него надничаше слънчев смеха, 

прелитаха на моменти ветровити вълнения,

пръскаха понякога сълзи от дъжда,

случваше се дори да стане течение...

 

Ту беше врата към вселена омайна,

ту път към болезнено откровение,

наша посята, порасла, разлистена тайна...

или просто едно стъклено разделение.

 

С теб като две деца пакостливи

честичко го прескачахме заиграни...

Но един ден прозорецът се оказа зазидан

и всеки от нас в света чужд остана...

© Дарена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!Страхотна поезия!Поздрави!
  • Съжителство, заедност под някаква форма (само толкоз )
  • Различното ежедневие , но е важно и ти какво имаш предвид под ПОКРИВ
  • "Моят и твоят свят" - може и да съм била твърде буквална във виждането си (все пак нося лещи)
    Та като казваш "свят" какво всъщност имаш предвид?
  • Ама, Росе, къде го видя това? За пореден път се търкалям от смях след твое изказване...
  • М-да... въпросът с паралелните светове под един покрив...
    Дано пробиете врата в зида
  • Хареса ми!Поздрав!
Propuestas
: ??:??